Живей за България!

“Живей за България!” е мотото, под което решихме да проведем първото издание на “Деня на българската младеж”. Защо избрахме този надслов и каква е символиката, заложена в него ще разкрием в следващите редове.

 

Някога нашите предци бяха призвани да проливат кръвта си и да жертват живота си за народа ни, за България. Било то по време на кървавите въстания срещу Османската империя, които в крайна сметка доведоха до Освобождението. Или по време на войните за национално обединение. Многобройни български герои жертваха живота си и изпълниха дълга си повече от достойно. На тяхната саможертва, на костите им, положени в земята, се градеше величието на България. Днес живеем в една различна ситуация. Но и днес, опасността, която е надвиснала над народа ни, е не по-малка. Самото ни физическо оцеляване като нация е поставено под въпрос. Живеем във време на истинска демографска катастрофа. Катастрофа е точната дума, защото когато се топим с 9 души на час, говорим за истинска катастрофа. Отрицателният ни прираст е по-висок, отколкото в държави, в които има активни военни конфликти. За това, ако някога нашите предци бяха призвани да жертват живота си за народа ни, то днес ние сме призвани да живеем и най-важното, да създаваме живот! Защото ако не го направим, то и подвизите на предците ни биха се обезсмислили, а в бъдеще нищо добро не би ни чакало.

 

Да живеем за България означава да останем тук и да се борим за бъдещето си – нашето и на нашите деца. Не да се “спасяваме” някъде в чужбина, защото бягството не е спасение. И защото бъдещето зад граница не носи нищо по-добро или по-смислено от това, да се развиеш пълноценно като личност в Родината си, преодолявайки трудностите. Защото някога нашите предци не бягаха пред лицето на огромни вражески армии, а се изправяха срещу тях и отстояваха правото ни да живеем на тази земя свободни. Какво говори за нас, ако днес само заради един привидно (да, само привидно) по-комфортен в материално отношение живот, сме готови да напуснем Отечеството си? На България трябва да гледаме като на своя майка. Кой изоставя майка си, когато тя е болна, само защото това му създава дискомфорт? Човек трябва да се запита, какъв иска да бъде – господар в собствения си дом или нечий слуга в чужбина?

 

Трябва да сме наясно, че истинско бъдеще можем да имаме само в Родината си, само отстоявайки правото си на съществуване като народ. Каква ще е ситуацията в България зависи от нашите собствени усилия. Не от някой, който ще дойде да ни “оправи”, не от партия, за която трябва да гласуваме, не от месия, не от чужда държава, международен съюз или нещо друго. От нас самите, от това което правим. Най-вече от нас младите. Ние трябва да сме промяната, която искаме. Трябва да се организираме, трябва да си помагаме и да започнем да правим, според силите си всичко, за да направим страната си едно по-добро място. Да се изградим отново като общност. Започвайки от малкото, постепенно вървейки към голямото. Принуждавайки системата да се съобрази с волята ни, докато напълно преобразим България!

 

И най-важното, създавайки живот! Защото няма нещо по-смислено в човешкия живот от това да имаш деца и да им помогнеш да се превърнат в едни достойни личности. Всичко друго, всяка материална придобивка, се обезсмисля и е празна суета, без това. И няма жертва, която да е твърде голяма в името на бъдните поколения.

 

Бъдещето е наше и ние ще си го отвоюваме! Ако и ти искаш това, може да се присъединиш към нас, за да го покажем на “Деня на Българската младеж”!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *