/widgets.js";var sz=d.getElementsByTagName(s)[0];sz.parentNode.insertBefore(z,sz)}(document,"script","zb-embed-code"));

За ДБМ

Преживяла робство, войни, национални катастрофи и предателства, нашата хилядолетна Родина днес е в смъртна опасност. Ден след ден, година след година, поколение след поколение перспективите за живот на младите хора в България стават все по-лоши. Демографската катастрофа, безродните политици, апатията и егоизма след мнозинството от българите са само част от многото причини, които ни водят към пропастта. Тази пропаст, в която ако паднем, ще означава края на нашето съществуване като народ. Народ с вековна култура, традиции и идентичност.

Въпреки всички превратности на историята нашите предци са успели да изградят една силна държава в центъра на това ветровито място, Балканския полуостров. Държава, която е била истински дом на всички българи. Държава, в която те са били свободни и в която са отглеждали своите деца и са ги възпитавали в непреходните български добродетели. Тези добродетели, предавани от поколение на поколение, са допринесли за всички културни и исторически постижения на нашия народ, с които днес се гордеем. Те са и причината в тежки времена нашите предци да не загубят своята национална идентичност, духовност и воля за борба.

Но през последните повече от 70 години нишката е почти скъсана. От тогава България не е свободна държава. Макар подвластна на различни политически системи, те са еднакво антинационални и чужди на българската душевност и традиции. В следствие това ние сме управлявани от безродни и чуждоугодни политици вместо български държавници. И така лека по-лека изконните български добродетели като гордост, жертвоготовност, любов към Отечеството, трудолюбие и взаимопомощ, бяха изместени от егоизъм, политическа опортюнизъм, нихилизъм, страхливост и комплексарщина. Всичко това доведе до днешния тотален разпад на държавност и народна общност. Моралната и духовна деградация е пропила огромна част от младите българи. Те нямат идеали, за които да се борят. Живеят ден за ден, за да задоволяват единствено първичните си нужди и инстинкти. Единствената цел в живота им е материалното благополучие и за да бъде постигната тя не е важно къде се живее – в България или чужбина. Семейство, народ и Родина са вече кухи понятия за тях.

Тези факти са общоизвестни и осъзнати на почти всеки българин. Но същевременно те са безропотно приемани от нашите сънародници. Ако изключим разбира се мрънкането пред телевизора и писането във Фейсбук. Те се превърнаха в отдушник в сивото ежедневие на българина и му дават измамната представа, че прави нещо, за да промени ситуацията. Но няма още случай в историята, в който само с думи, изказани или написани, да се е спасил един народ от толкова тежка криза. Затова ние сме научихме, че

ДА ГОВОРИШ, БЕЗ ДА ДЕЙСТВАШ, Е ГРЕШНО И БЕЗСМИСЛЕНО!

В България има и друга младеж. Това сме ние, младите българи, които не сме изгубили вяра, че нашата Родина може да бъде спасена и тя отново да бъде свободна. Ние сме тук, не сме избягали и няма да избягаме. Ние не живеем единствено, за да задоволяваме материалните си потребности, защото знаем, че без България нашия живот ще е просто биологично преживяване, но няма да има смислено съдържание. Ние сме осъзнали дълга си към нашите предци, които са изградили и развивали тази държава, и към бъдещите поколения, на които ние трябва да завещаем един по-добър дом за живеене.

Ние сме последната защитна линия преди окончателната гибел на България. Ние сме поколението, което е призвано да води битката за оцеляването на нашето Отечество и нашия народ. И ние или ще бъдем достойни за тази велика задача или ще бъдем преки свидетели на унищожението на една хилядолетна държава и народ. Още обаче сме сравнително малко младите българи, които сме осъзнали тази си мисия. За да променим това и да накараме все повече наши сънародници да се събудят от летаргичния сън, в който са изпаднали и заедно с нас да поемат отговорност за своето бъдеще и това на своите деца, създадохме

“ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ”.

Това ще е мероприятие, което се провежда веднъж в годината под формата на голяма национално шествие. То ще демонстрация на събуждащия се дух на съпротива в младите българи, които не иска да гледат безучастно как родината им загива. То ще провежда всяка година в различен български град, за да подчертае единството на нацията, което искаме да възвърнем и убеждението ни, че България не е само София и още няколко големи града.   

Но “Ден на българската младеж” ще бъде много повече от шествие. То всъщност ще е само завършека на кампания, която ще се състои в седмиците и месеците преди националното шествие. В тази кампания, чрез различни акции и мероприятия ние искаме да провокираме, нашите връстници и всички българи, към размисъл, а от там и към действие. Искаме да дадем възможност на тези, които мислят и чувстват като нас, да преминат от пасивно мрънкане към активна борба.

Целта на инициативата не е просто да изказваме всеизвестни проблеми и да рисува апокалиптични картини. Напротив, ние искаме да даваме решения и на дела да демонстрираме нашите намерения. Затова чрез многобройни акции и инициативи ще покажем как млади хора могат да променят нещата към по-добро. Да, това ще са малки промени, но те ще дадат кураж на тези, които все още гледат апатично как България загива, че не е нужно да чакат оялите се политици или други външни или вътрешни сили да променят положение. Искаме да ги накарат да повярват, че силата, която ще възроди Родината ни, е в нас и няма кой друг да свърши това вместо нас. Поради тази причина по време на кампанията и шествието няма да издигаме никакви искания и призиви към настоящи и бъдещи управляващи, към ръководни фактори в икономиката, науката, културата и всички други сфери на обществения живот. Отдавна се научихме, че така наречения елит на България, отдавна е прогнил и е неспособен да изведе страната ни от тази дълбока криза.

Спасението е единствено в самоорганизирането на всички честни и достойни българи в единна общност, която стъпка по стъпка да започне новото изграждане на нашата държава. Да, това е изключително труден и дълъг процес, но само така е възможно да спасим това, което обичаме. А как може това да се осъществи на практика, ще покажем ние, младите български националисти, чрез “Ден на българската младеж”.