Луи Айер

Как спортът изграждаше духа на героите

На 19 септември, като част от кампанията за Ден на българската младеж 2019, в централния щаб на Български Национален Съюз в София се проведе публична прожекция на филмът “Швейцарецът с българско сърце”, посветен на Луи Айер. Акцентът на тазгодишната кампания е именно върху връзката между спорта, изграждането на физическата култура и утвърждаването на родолюбието. А филмът на “Българска история” за личността и делото на Луи Айер е една чудесна илюстрация именно на това. Швейцарецът е сред основоположниците на спортното движение в следосвобожденска България и дотолкова обиква народа ни, че се превръща в един от най-яростните бранители на българската национална кауза.

При възстановяването на българската държавност след Освобождението, на спорта се гледа именно като на един от методите за засилване на патриотичния дух и възпитание в ценности, полезни за цялото общество. За това и Луи Айер, заедно с още деветима швейцарски експерти са поканени в страната ни, да развиват физкултурата. Скоро Айер се утвърждава като главен треньор на юнашките дружества в страната. Именно там са събрани и едни от най-будните български младежи. Това бързо проличава, когато за страната ни идват бурни дни – времето на Балканските войни. Луи Айер подема инициативата да сформира доброволчески легион, съставен от членове на юнашките дружества от цяла България. Такъв е сформиран с голям ентусиазъм, като властите го зачисляват към доброволците от Македоно-одринското опълчение. Юнаците и самият Айер се прочуват с храброст и доблест на бойните полета и в двете войни. За героизъм на бойното поле получава офицерско звание, а доказал се като командир е награден с цели два ордена за храброст. След войната продължава да работи неуморно за българската кауза – издава със собствени средства на френски книгата „Pro Bulgaria“ („За България“) в която разобличава лъжите на победителите срещу страната ни. Парите от продадените книги дарява на пострадали ветерани. Вярната му служба към България продължава и по време на Първата световна война, когато отново се включва като доброволец. Участва в едни от най тежките боеве – тези при Дойран. За съжаление там намира и смъртта си през 1916 г. Но оставя за страната ни изключително ценно наследство и остава вдъхновение за поколения юнаци.

Тази история е един истински пример за това как спортът спомага за изграждането на мъжествен и достоен характер и отдаденост на Родината. Качества, изключително нужни на съвременната българска младеж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *